Skip directly to content

Куленски Будители

 

Години

Махленски учители

Главни учители/училище

до 1885 година

Първите махленски учители

Костадин Владев, Цаню Желев, Стефан П. Иванов, Михаил П. Василев, Пенчо Първов, Велина Карапетрова, Петрана Чирпанлиева, Трифон Острешев, Ст. Бояджиева, Ив. П. Иванов

           ___________

от 1885  до 1890 година

Костадин Владев, Цаню Желев,  Михаил П. Василев, Пенчо Първов, Трифон Острешев, Мирчо Попов,   П. Чирпанлиева, В. Карапетрова, Р. П. Стефанова, Н. Касабова, М. Бояджиева, Д. П. Йосифов, Петър Топузов, Анка Димитрова, Ботю Бояджиев.

          ___________

от 1890 – 1891

 до 1894 -  1895 година

Нанчо Караколев, Ст. Н. Бояджиева, К. Владев, А. Димитрова, Ил. Стоянов, П. Икономов, П. Малешкова, Мих. П. Василев, Т. П. Стефанов, П. Чирпанлиева, В. Карапетрова, Щерю Ничев, Г. Неделчев, Ив. Манолов, Ив. Тодоров, В. Гайтанджиев.

 

Петър Порезов

през 1894 -1895 година

Никола Михалев, Еню Енчев, Е. Боршуков, С. Бояджиев, К. Владев, Ив. Попов, Хр. Т. Нейчев, А. Кюлджиев, Ек. Дабева, В. М. Каравасилев, В. Мирчев, З. Моллова, П. Чирпанлиева, Н. Гайтанджиев, Ст. Караджова, Юр. Топкарова, Д. Вълчева, Д. Маников, В. Карапетрова, Р. Карапетрова, В. Тодоров, М. Папазов

К. Клисуров

през 1895 – 1896 година

Същите без: Ив. Попов, Хр. Т. Нейчев, Ек. Дабева, В. М. Каравасилев, Юр. Топкарова, Р. Карапетрова, В. Тодоров, М. Папазов, като вместо тях са назначени: К. Бакалов, Ст. Цветева, Н. Маникова, Ек. Чолакова, Хр. Семерджиев, Ив. Халачев.

К. Клисуров

през 1896 – 1897 година

Същите като през 1895/96 година без: Н. Маникова, Ек. Чолакова, В. Мирчев, Ст. Караджова, а на тяхно място: Ив. Стоенчев, Тр. Хр. Шипков, л. Топузова, Зл. Рашева.

К. Клисуров

през 1897–1898 година

Същите като през 1895/96 година без: Е. Енчев, В. Карапетрова, П. Чирпанлиева, Д. Вълчева, Зл. Моллова, а вместо тях: Гр. Пенчев, Т. Маников, П. Стоянова, З. Вълчева, Т. Касева и Подскочиев.

К. Клисуров

през 1898 - 1899 година

Същите като през 1897/98 година без: Е. Боршуков, Ив. Халачев, И. Стоянова, Тр. Хр. Шипков, Ив. П. Стоенчев, Ст. Цветева, Ст. Бояджиев, като вместо тях: Зоица Манева, Ана Вълкова, Б. Рашева, Т, Данаилова, Д. Стойчев, Ст. Михалева, Ал. Едрев.

К. Клисуров

през 1899 - 1900 година

Същите като през 1898/99 година без: А. Вълкова, Т. Маников, Т. Касева, Гр. Пенчева, Б. Рашева, Н. Гайтанджиев, Д. Стойчев, Д. Подскокчиев, Т. Данаилова, К. Бакалов, вместо тях: М. Бакалова, А. Демирева, Ст. Николова, Е. Боршуков, Ив. Пеев, В. Картажиева, М. Порезова, Ст. Минчева, К. Стефанова, А. Стайкова, П. Бояджиев и Н. Кешишев.

_____

през 1900 - 1901 година

Същите като през 1899 - 1900 година без: Хр. Семерджиев, З. Манева, Л. Топузова, Ст. Николова, Зл. Рашева, Е. Боршуков, Ив. Пеев, З. Вълчева, Ст. Минчева, К. Стефанова, А. Стайкова, п. Бояджиев, Ал. Едрев, като вместо тях: М. Бракалова, Г. Генчева, В.М. Каравасилев, А. Хр. Цветкова, Ел. Бонева, А. Бояджиев, Р. Петрова, Ол. Икономова, Зл. Недев, П. Петкова, Вл. Балтов.

Куленско училище – Вл. Балтов

Къренско училище – В. М. Каравасилев

Новенско училище –Ст. Касев

Калпакчийско училище  - Зл. Недев

през 1901 - 1902 година

Същите като през 1900 - 1901 година с добавка на: М. Лазарова и Г. Пенчев

__________

през 1902 - 1903 година

Същите като през 1901 - 1902 година без: Вл. Балтов, П. Бояджиев, В. Каравасилев, В. Картажиева, като вместо тях са назначени: П. Цанев, Л. Михалева, П. Бучаков, З. Вълчева, М. Халачева и Хр. Гайтанжиев.

Къренско училище –

П. Бучаков

Куленско училище –

Хр. Гайтанджиев

 

през 1903 - 1904 година

Същите като през 1902 - 1903 година с прибавка на: Злата Рашева, Ст. Симеонова и Ст. Паликарева

_______

през 1904 - 1905 година

Същите като през 1903 - 1904 година без: Ст. Симеонова, Ст. Паликарева, Гр. Пенчев, А. Бояджиев, а вместо тях са назначени: Р. Петров, Ст. Дечков, Хр. Илиев, П. Мързев.

Къренско училище –

П. Цанев

 

през 1905 - 1906 година

Същите като през 1904 - 1905 година без: А. Демирева, Р. Петрова, П. Мързев,  вместо тях: Ив. П. Селановска, М. Духовникова, Т. Драгиева, М. Иванова, Н. Кешишев.

Куленско училище –

П. Цанев

Къренско училище –

П. Цанев

Новенско училище –

Ст. Касев

Калпакчийско училище – Д. Маников

през 1906 - 1907 година

Същите като през 1905 - 1906 година без: Ив. П. Селановска, с прибавка на: Ст. А. Шопов и Ст. Костадинов

Къренско училище –

П. Бучаков

 

през 1907- 1908  година

Същите като през 1906- 1907година без: З. Вълчева, Ст. Константинов, а вместо тях: Т. Чапкънов, Ив. Селановска, Р. Карагитлиева.

_______

през 1908- 1909 година

Същите като през 1907 - 1908 година без: М. Халачева

______

през 1909- 1910 година

Също с прибавка на : Д. Халачева

______

през 1910- 1911 година

Също като през 1909 - 1910 година.

______

през 1911- 1912 година

Също като през 1910 - 1911 година без: Хр. Илиев, а вместо него: Хр. Т. Нейчев

Новенско училище –

Хр. Т. Нейчев

през 1912- 1913 година

Същите учители както през предшестващата година, само че учителите Петко Цанев, Зл. Недев, Хр. Нейчев, послучай освободителната – Балканската война са били взети в редовете на войската, а е била командирована учителката Р. Д. Петкова като такава в с. Турия, Казанлъшко.

_______

през 1913- 1914 година

Също като през 1911 - 1912 година без: Д. Маников, а вместо него: Г. Стефанов

Калпакчийско училище – Т.Чапкънов

през 1914- 1915 година

Също като през 1913 - 1914 година без: Хр. Нейчев, а вместо него: К. Клисуров.

Новенско училище –

К. Клисуров

 

през 1915- 1916 година

Също като през 1914 - 1915 година.

Калпакчийско училище – Зл. Недев

през 1916- 1917 година

Също без: Г. Стефанов, а вместо него: Боню Мандов. Също вместо Т. Чапкънов, който е бил мобилизиран като запасен офицер, е била командирована на работа М. Ив. Колинкоева

_______

през 1917- 1918 година

Също както 1916 – 1917 година, като е М. Колинкоева, а се завръща Т. Чапкънов,

______

през 1918- 1919 година

Същият персонал както през 1917-1918 година.

 

през 1919- 1920година

Също без: Христо Гайтанджиев, а вместо него Хр. Т. Нейчев

 

през 1920- 1921година

Същият персонал както през 1919-1920 година.

 

през 1921- 1922година

Също без: М. Порезова, а вместо нея К. Ненов

 

през 1922- 1923година

Както през предишната година без: Б. Мандов, а вместо него Ст. Костадинов

 

през 1923- 1924година

Също както през 1922 – 1923 година

 

през 1924- 1925година

Също както през 1923 – 1924 година, без К. Клисуров, а вместо него А. Клисурова.

Новенско училище –

Н. Кишишев

през 1925- 1926година

Също, без А. Клисурова, Ел. Б. Цанева, П. Бучаков, Р. Кар А. Клисурова ашлитева – Сукманджиева, уволнени по съкращение на персонала; без М. Топузова – починала и без Хр. Т. Нейчев, като вместо него е дошла по взаимна смяна Пена Хр. Нейчева.

Главният учител П. Цанев оставен без отделение

през 1926- 1927година

Учителският персонал остава само от 8 души: Петко Цанев, Пена Хр. Нейчева, Зл. Недев, Т. Чапкънов, М. Пенчева, Н. Каишев, К. Ненов, Ст. Костадинов.

 

             

Движение на учители и ученици в основните училища от 1880 – 1927 година

 

1880г.

385 ученици

4 отделения

10 паралелки

10 учители

1890/91 г.

805

4

14

15

1894/95 г.

1055

4

25

26

1895/96 г.

1018

4

21

22

1896/97 г.

960

4

20

21

1897/98 г.

900

4

19

20

1898/99 г.

850

4

18

19

1899/900 г.

851

4

20

20

1900/01 г.

1267

4

30

30

1901/02 г.

1203

4

28

28

1902/03 г.

1208

4

29

29

1903/04 г.

918

4

21

21

1904/05 г.

877

4

20

20

1905/06 г.

831

4

20

20

1906/07 г.

837

4

21

21

1907/08 г.

799

4

20

20

1908/09 г.

719

4

19

19

1909/10 г.

621

4

18

18

1910/11 г.

588

4

16

16

1911/12 г.

569

4

16

16

1912/13 г.

346

4

16

16

1913/14 г.

651

4

16

16

1914/15 г.

668

4

16

16

1915/16 г.

771

4

16

16

1916/17 г.

829

4

16

16

1917/18 г.

767

4

16

16

1918/19 г.

727

4

16

16

1919/20 г.

597

4

16

16

1920/21 г.

497

4

16

16

1921/22 г.

534

4

16

16

 1922/23 г.

488

4

16

16

1923/24 г.

502

4

16

16

1924/25 г.

436

4

15

16

1925/26 г.

325

4

10

11

1926/27 г.

338

4

8

8

 

 

СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА

Всяка епоха ражда своите личности в зависимост от конкретната историческа ситуация и степента на развитие на обществото.

Когато се отбелязва началото на образованието в Казанлък, се посочва, че първото българско килийно училище  тук е открито през ХVІІІ век към метоха на Хилендарския манастир. През 30-те години в Казанлък действат четири килийни училища: към църквата “Св.Богородица” - с учител Александър Ст. Боев, в Куленската махала – с учител поп Еню, в Къренската махала - с учител Коста Кривошиев и при девическия матастир - с учителка монахинята Сусана /Георгиева/.

Поп Енювото училище се помещава в една стая с два прозореца дълга 5 метра и широка 4 метра, пристроена към църквата в Куленската махала. Учениците сами носят дърва от къщи, за да се отопляват със зидана, пръстена печка, която са палели отвън. Училището е издигнато на 1,5 над земята. Учениците седят на пейки. Всеки от тях плаща по един грош на месец за това, че учи.

Обучението се води по килийната метода. Учи се прочит: Аз, Буки, Веди, Глаголе, Добро и пр. След буквите се образуват срички: Буки – Аз = ба, Буки – Ест = бе и т.н. След това почват да учат думите: книга = Како – Наш – Иже – Глагол - Аз, баба = Буки – Аз – Буки - Аз.  След това идва тълкуването на азбуката: Аз зная букви да чета, добро е човек да живее много на земята. Пише се на панакида, кора, черни тенекии и кожа с паче, пуйче или орлово перо. Мастило се прави от бъз и бъзовина, като се примесват горени шикалки. Всички ученически писалки се носят в дивита /метални мастилници с пособия за писане, могат да се носят и на кръста/. По-късно почват да четат на руски букварчета. Има отделна част за заустяване. Децата заучават буквите разбъркано според подредбата им в буквара. Свещена история се изучава по учебник. Учат наустница, псалтир, апостол, библия и други църковни книги. Пеят се разни песни и тропари. Смятане не се изучава. Децата учат уроците си гласно, а през това време поп Еню шие. Изпитването извършва с пръчка в ръка. Калфите също изпитват, но само по-малките ученици. Когато поп Еню отива на гробищата в съботен ден, всички ученици преговарят изучените през седмицата уроци. В Поп Енювото училище идват и ученици от с. Енина.

  По време на килийното училище се пише на панакида. Тя представлява четвъртита дъсчица до 30 см дълга и 25 см широка, с една дръжка в средата на долната част. Върху едната й страна се залепва по-дебела и не толкова гладка книга, на която е написана азбуката. Тя служи за учебник на детето. Друга панакида служи за челно транспариране /изписване на букви и срички/. Само ¼ от учениците са имали учебници и тетрадки. Беден ученик, който успява да си купи половина “табак” /бяла книга за писане/, струващ една пара, е много щастлив. Много от тях  преписват цели учебници по всеобща история, числителница, геометрия и др. За молив употребяват очукан на пръчици куршум. За да има ред в килийното училище, на  специална, закачена панакида дежурните калфи записват учениците, които излизат по някаква причина, в графи –“от”  /излязъл/ и   “д” /дошъл/.

            В Поп Енювото училище учебната година започва от месец септември. Има коледна, великденска и други ваканции. Учението започва щом съмне, продължава до обяд, а след това до икиндия /залез слънце/. В края на учебната година няма годишни изпити. Всеки ученик, обучаван от поп Еню, трябва да му даде накрая пешкир /кърпа/ или друг дар. Най-пълно е училището през зимата, когато децата не са заети в работа по полето. Тогава се обучават по 50,60 деца.

През 30-те години на ХІХ век се говори твърде много за даскал Тачо Мангата - интересна личност и уважаван педагог. Междувременно взаимоучителният метод на обучение започва да се налага в България, въпреки че рязко се намалява обемът на преподаваната религиозна материя и че построяването и обзавеждането на нови училищни сгради се оказва непосилно финансово бреме за общините.

Тогавашното Казанлъшко училище включва хетерогенни компоненти от килийния и взаимния метод. То притежава собствена сграда и организацията му до голяма степен е взаимствана от Петър Берон, въпреки че липсват чинове. Учебната програма, методиката на обучение и строгият дисциплинарен режим са традиционно килийни. Полъхът на новото в съдържанието на учебния процес се долавя само при използваната първична аритметика /ракаш/. Следователно училището е от смесен тип. Промените в учебното съдържание са свързани с усвояване на светски предмети като граматика, история, география, аритметика. Настъпва и модернизация на учебния процес  под влияние на действащи взаимни училища.

Пез 1840 год. Куленското училище се  намира в църковния двор. Тук работят млади учители, които преподават по звучната метода, взета от Габровското взаимно училище. Учениците вече учат в четири отделения, както следва:

І отделение - запознаване с буквите, писането им, както и на цифрите от едно до сто.

ІІ отделение - прочит на книга, краснопис и писане с изговаряне на числата.

ІІІ отделение - свободен прочит, краснопис, двете първи действия от числителницата и молитви.

ІV отделение - разборен прочит, краснопис, разкази от кратка свещена история, практическа граматика, четене на по-главните църковни молитви, писане с диктовка и четирите аритметически действия .

Учениците по това време  наброяват седемдесет души, а учители са: Пею Николов, Георги Сеизов, Стоян Попов. Годишният изпит се повежда в края на м.юли и през ваканциите се организира учителски събор с всички учители от Казанлъшко. Всички те, заедно с училищното настоятелство  анализират успеха на учениците. Издържането на учителите става с волна помощ от богати казанлъчани и с помощи от църквите. По това време училището вече се намира в Бончооловия сокак - някъде близо да сегашната улица “Радецка”. Това е самостоятелна къща на един етаж с 4-5 стаи, изба и широк двор. Учениците вече пишат на пясъчник.

След Освобождението 1878 год. се откриват първоначални училища при Куленската , Къренската, Новенската и Калпакчийската махали. Обучението в старите помещения продължава до 1890 год., когато е построено ново училище в Калпакчийската махала, 1892 год.  в Новенската махала, 1895 год. в Къренската махала и новото училище “Стефан Иванов Хаджиенов” в Куленската махала през 1906 год. Първите три училища са строени със средства на волни събирания от махалите и църквите и са построени в самите църковни дворове. Училището “Стефан Ив. Хаджиенов” в Куленската махала е построено със средствата на благодетеля, който е от тази махала, и е подарил сумата от 20 000 лв за фонд издръжка на учителите и училището. Когато благдетелят отпуска тази сума, издръжката на основните училища е в тежест на махалите, впоследствие, когато издръжката им се поема - една част от общината и друга от държавата, тогава се решава, дарената сума да послужи за постройка на първоначално училище в Куленската махала.

              До 1890 год. първоначалните училища са под управлението на класното училище и неговият директор ги управлява. От 1890 год.  първоначалните училища се отделят  под самостоятелно управление с главен учител.

   Първият главен учител е Петър Порязов  от 1890 до 1894 учебни години.  След него главен учител става К. Клисуров - до 1900 год.

    От 1900 год. всяко първоначално училище става самостоятелно и се управлява от отделен главен учител, а по въпроси от общ характер учителите от четирите първоначални учлища се събират на общ учителски съвет.

    Първият главен учител в Куленското училище е Владимир Балтов. До 1892 год. назначаването на учителите става от общините, като за целта кметът, заедно с училищните настоятели, свиква в началота на учебната година учителите и се спазарява с тях за година, така че всяка година е ставало ново спазаряване. Учителските заплати се изплащат също от приходите на общината, които са били нередовни, и често учителите не получават заплата по няколко месеца. Това става причина за временното затваряне на училищата.

Назначаването на главен учител до 1890 год. става от общината. След като всички първоначални училища стават самостоятелни, назначаването на главни учители вече е задача на  Окръжната училищна инпекция. За главен учител се назначава един измежду редовните учители на съответното училище. Впоследствие тази длъжност става изборна. Учителите от  всяко училище  избират помежду си един за главен, но изборът се утвърждава от Окръжния училищен инспектор. /Виж  таблиците в приложението/.

  До 1892 год. се изучават следните учебни предмети:

І отделение - закон божий, граматика, четене, писане, смятане, чертане, нагледно обучение, краснописание, пеене и гимнастика.

ІІ отделение - закон божий, граматика, четене, писане, смятане, чертане, естествознание, отечествознание, пеене, краснопис и гимнастика.

ІІІ отделение - закон божий, граматика, четене, писане, славянски прочит,  смятане, чертане, естествоведение, отечествоведение, рисуване, пеене, краснопис, ръкоделие и гимнастика.

ІV отделение - закон божий, граматика, четене, писане, славянски прочит, смятане, чертане, естествознание, отечествознание, рисуване, пеене, краснописание, ръкоделие и гимнастика.

  По-късно е премахнат предметът славянски прочит , а впоследствие и краснописът, като вместо тях е въведен предметът ръчна работа.  Преминаването на учениците от едно отделение в друго става въз основа на успеха от годишния изпит и от бележките по предметите, изучавани през годината. В края на учебната година учениците от четирите отделения полагат годишен изпит, които е публичен. След 1930 год. годишните изпити за І,ІІ,ІІІ отделение се заменят с годишни публични беседи, за ІV отделение остава годишният изпит. Впоследствие  се въвежда годишна беседа и за ІV отделение. Преминаването на учениците става въз основа на годишния успех. Училищата се издържат и от приходите на имотите и фондовете си. Те  имат следните недвижими имоти: 1.  Минерални бани с. Паничерево;  2. Половината от воденица с десет камъка на р.Тунджа, при с. Горно Паничерево; 3. 29 дка ниви; зеленчукови градини -11 дка, ливади – 6 дка; 4. Празно дюкянско място в гр.Казанлък.

 Училището в Куленската махала ползва отпуснатия фонд от Стефан Иванов Хаджиенов в размер на 20 000 лв. До 8.12.1911 год. председател на Училищното настоятелство е кметът на Общинския съвет, който заедно с училищнете настоятели се грижи за учебното дело. След това училищното настоятелство става самостоятелно, като за негови  членове се гласува на избори. Финансирането на училищата вече се поема от държавата, като за това се грижи Министерството на просвещението.

             След 1944 год. училището остава начално и продължава да се нарича “Стефан Хаджиенов”. След 1951 год. то е преименувано и вече се нарича “Бончо Шанов” на името на виден комунистически функционер и участник в Септемврийските събития от 1923 год., бивш възпитаник на училището. Директор по това време  е Косьо Рачев.

След 1961 год. училището е преустроено с още един етаж и става основно, като се има предвид разрастването на новия квартал “Изток” и увеличаване броя на учениците. На следващата година е разширено с още един етаж. Директор става Димитър Николов, който го  ръководи до пенсионирането си през 1974 год.  В периода от 1975 до 1986 год. директори са Митка Шивачева, Георги Ризов, Нанчо Нанчев, Величка Ненова и Славчо Минчев. От 1986 год., поради намаляване на учениците, училището отново става начално. Директор е Веселина Мандевска. През септември 1992 год. училището е преименувано в “Кулата”,  то  отново е възстановено като основно и за директор е назначен г-н Тодор К. Тодоров.От 2009 година директор на ОУ „Кулата” е Еленка Христова.